Отношения родители и пораснали деца
Родителите са дали начало на нашето съществуване и в същото време са основната причина за повечето от нашите проблеми. Те ни дават живот,възпитание и в същото време ни завещават техните модели на поведение ,техния минал опит,но понякога обезпечени със страхове и комплекси.Затова не е учудващо, че връзките между порасналите вече деца и техните застаряващи родители е сложна и объркваща.
Независимо от това дали майката е жива или е починала, винаги има връзка с нея в душата ни, подхранвана от различни емоции. Там има неприятности, гняв и дори забранена омраза, но има и привързаност, любов и нежност.
Проблеми в отношенията с родителите:Често срещана ситуация е обръщане на ролите в семейството-децата са в роля на родители/те определят границите,кое е приемливо,кое не е и др./,а родителите в роля на деца/безсилни да се справят със ситуацията,намират удобство в ролята на дете/.Често срещано е когато родителите прехвърлят отговорността за възпитание и грижа за децата на баби и дядовци.Те физически присъстват,но решенията ги взимат прародителите,които пък внушават на родителите,че това е техен избор.Една плетеница,в която всеки намира удобно място за сметка на другия и най-вече на потомството.
Всеки може да се промени,а от там и да помогне на цялото семейство – защото когато се промени част от системата, цялата система неизбежно се променя.
Често реакцията при сложни взаимоотношения е бягство:ранна женитба,преместване в в друг град,в друга страна,на друг континент и т.н.
Решен е въпроса с физическата зависимост,но ние сме психически много по-силно свързани с родителите си и отново сме в капана.
Често като специалисти чуваме: ”Аз си реших проблема със зависимостта от мама след като отидох да уча в чужбина.Сега се чуваме по два пъти на ден и когато се прибера ще работя в……”
Как точно е решен проблема,когато отново решенията се взимат от родителя?
Лошите или сложни взаимоотношения с родителите идват от непреработени емоции и често означават, че не сме напълно отделени от тях психологически.
Чувстваме обида към баща си и майка си, възмутено отговаряме на техните коментари и критики, спорим,с една дума, зависим от тях емоционално.
Възрастен или дете?Ако сте възрастен, способен сте да поемате отговорност,можете сами да промените ситуацията – дори ако родителите са против.Изисква се желание и смелост да се заявим като възрастен и да поемем отговорност.
Като начало ,да заживеете отделно от родителите си.След 21-22г. сме пълнолетни и в състояние сами да се грижим за себе си.И сега сме готови да се развиваме своята личност на възрастни.
Ако живеем с нашите родители и , ако останем на тяхна територия, ние се намесваме в естествените процеси, забавяме нашето развитие. Ние не сме нито тук, нито тук. Удобно е,но не е полезно.Самите родители се объркват и продължават да се отнасят с вас като с деца и естествено да диктуват правилата.Когато се изнесете и поемете своята отговорности вземете живота си в ръце,в края на краищата родителите и работодателите ви ще видят един възрастен във вас и ще се доверят повече. Ще бъдете възприемани като човек – цялостен и независим.
Другият много важен въпрос е обменът на пари и материални блага.Личните взаимоотношения между родителите и децата са пряко свързани с пари и материални блага.
Финансовата помощ може да се приеме понякога, ако ситуацията е трудна и наистина се нуждаете от подкрепа. Но това не трябва да се случва редовно. Ако, да речем, една майка постоянно плащат сметките ви,тя става медицинска сестра, т.е. стои на мястото на съпруга ви. И вие сами попадате в детско състояние, сладко и приятно, с усещането, че не е необходимо да решавате проблеми – в края на краищата има родители и те винаги ще ви помогнат. Човек в такава ситуация просто няма мотивация за промяна, растеж
Понякога майките обичат да помагат на децата си в домакинството. Тогава майката заема мястото на дъщерята или снаха в семейството и сякаш получава правото да се намесва, да дава съвети и да нарушава границите на младото семейство.
Никой няма да ви даде правото да сте възрастен и да отстоите позициите си наготово,влезте в роля на възрастен и си го извоювайте.Ако ви е трудно сами ,потърсете психологическа помощ.
