Недялка Попова

Компромис?

Не,стига компромиси.В един момент от живота си се обръщаш назад и виждаш хиляди компромиси направени в името на какво и на кого- на възрастни родители,на властна майка,на приятели,на съпруг,на деца,на работа-това е живота ми.

Правя компромис със живота си и със себе си.Значи съм живяла заради другите е…сега започвам да живея за себе си просто да видя какво е,да пробвам как е ,време е.

Колко неща съм пропуснала,но стига.

Чувствам се куха,празна и ефирна-тук ли съм или съм холограма ?

Ако не съм била тук, напразно е било всичко , и Слънцето е изгрявало за други, и Луната се е събуждала за други ,и щастието, и храната, и децата, и любовта е била за други.Колко тъжно…за мен.Душата ми се къса.Плаче ми се,за мен си.

Сега на  39г. е моят  момент да структурирам живота си ,за да върви в посока така,че да обслужва мен и само мен,не мама ,не съпруг,не деца  и други ,а мен, АЗ.

Да усетя вкуса на храната,на вятъра,на топлината от Слънцето,на секса и топлината на морската вода…

Искам да вървя напред и нагоре и да съм щастлива,най-трудното нещо.Не да се залъгвам,че съм щастлива ,а да съм истински щастлива с пеперудите в корема,лекото трептене на езика,топлината по тялото,блаженство.

Питат ме какво ти липсва-не си гладна,не си жадна,имаш дом,кола,децата ти са облечени и задоволени,понякога пътуваш в чужбина?Никой не ме разбира.Не искам това,бе хора.Искам щастие и то не е в материята ,а там в душата ,дълбоко и скрито на топло и не иска да излезе на повърхността на студа,защото не е сигурно,че имам сила да го опазя,не съм му доказала,че мога да го съхраня за себе си и да го изживея.

Не ме разбират и най-тъжното е когато не те разбира и човека до теб.

Той не иска това,което искаш ти и не те разбира и си мисли,че е каприз на ПМС. Да,ама не.

Сигурна съм в това което искам и ще го търся,ще го предизвиквам и обещавам,че ще го пазя и съхраня,за да покажа на децата ,че това е щастие и те трябва да го гонят и предизвикват.Иначе,как,как децата ми ще разберат какво е щастието ,ако аз МАМА не им покажа,ако аз не съм щастлива,те също го усещат и как мислите ,че са щастливи ли….ами не. Децата се възпитават с действия и поведение,а не с думи.

Голямото ми желание е човека до мен да върви редом до мен и да ме подкрепя,но…това не е неговото,той и сега си е щастлив и не може да разбере мен,не-щастливата.За това сме двойка за да се подкрепяме в такива моменти и да сме един до друг,но без компромиси в ценности и идеали.Компромиси се правят с малките неща,дребното и не толкова ценно за нас,а с важното,дълбокото не се правят компромиси-иначе сме не-щастливи.

Казвам не-щастливи,защото това не е да сме нещастни,а просто пасивни,нечувствителни,не ние,холограми на нас си.Кое е по-лошо според вас?  

  Е ,аз тръгвам по този път и дали ще съм сама или придружена от човека до мен -вече е без значение,защото никой няма да ме върне и спре,защото съм го осъзнала и осмислила…Очаквам ви на острова на щастието, приятели.

Ако има други които се чувстват така:

За вас е тренинга“ Себепознание“ организиран от Психологичен център“Път към себе си“.

информация-0889787502